-
1 blind
blind adj 1. сляп, незрящ; 2. сляп (послушание, любов); 3. безмерен, прекален, безразсъден (омраза, яд); 4. фалшив, сляп (прозорец, врата), скрит (подводни скали); 5. лъжлив, привиден (тревога); 6. запотен, замъглен, замътен (огледало, стъкло на прозорец); потъмнял (метална дръжка); blind werden ослепявам; auf einem Auge blind sein не виждам (сляп съм) с едното око; im blinden Zorn zuschlagen удрям, обзет от сляпа, безразсъдна ярост; blind Schach spielen играя шах слепешката (без да имам дъската пред себе си); blinder Passagier пътник без билет; blinder Alarm фалшива тревога.* * *a 1. сляп; 2. привиден; мним; =еr SchuЯ сигнален изстрел; 3. помътен; непрозрачен, без блясък; < er Passagier пътник без билет.
См. также в других словарях:
Tisch — 1. Am tisch sei frölich, nicht hader mach, zu afterred sey nicht vrsach. Lat.: Absint a mensa, detractio, murmur et ira, sed cum laedicia, sumatur potus et esca. (Loci comm., 126.) 2. Am Tisch sol man keines Haders gedencken. – Petri, II, 14. 3.… … Deutsches Sprichwörter-Lexikon
